Николина ЧакърдъковаВ градина мома седеше

В градина мома седеше и сокол пиле молеше.
Соколе, пиле соколе, яс ке те нещо замолам.
Литни ми соколе, литни ми горе високо.
Литни ми соколе, литни ми горе високо.

Либето ми е далеко во тая пуста тугина,
да видиш либе що прави, да видиш либе що стори.
Дали е още мой, или си друга люби той.
Дали е още мой, или си друга люби той.

Летна ми пиле, отлета, летна ми горе високо
оттамо либе погледна, друго си либе любеше
Назад си политна и во градина долета,
до моме застана и на моме говори:

Твоето либе лажно е и друго либе си люби,
а твойто сърце тажно е, по-арно що го загуби.
Не жали за него, ти друго либе найди си.
Не жали за него, ти друго либе найди си.