And once again despair is kissing me
With her cold ghostly lips
My own destruction is leading me to my grave
That I digged for many times
And once again I'm becoming a spectral thought
Forgotten, sad, miserable shit
As I fall into the black spheres among lonely memories
You've broken us, piece by piece
The score of my soundtrack is written by blood
Music of suicide written in red
I did it myself, my wrists are also opened
And like my tears, it's cascading
Everything has been lost behind us
On my kness, hands on my face
The sun is appearing into the spring morning
Where I'm lying there's just nothing than my dust
Now you don't care about him
You live on the other side of feelings
But our February snow
is now covering my lifeless body
Nocturnal DepressionNostalgia
Докладвай видеото
Език: Английски
Nocturnal Depression - Nostalgia Текст
Докладвай текста
Nocturnal Depression - Nostalgia Превод
И отново отчаянието ме целува
със студените си призрачни устни.
Моето самоунищожение ме води към гроба ми,
този, който копах неведнъж.
И отново се превръщам в призрачна мисъл,
като забравено, тъжно, мизерно лайно.
Докато пропадам в черни сфери сред самотни спомени,
ти си ни разбил парче по парче.
Нотите на песента ми са изписани с кръв,
музика за самоубийство, написана в червено.
Написах я сам, ръцете ми са разтворени.
И подобно на сълзите ми, падащи горчиво,
всичко зад нас е изгубено.
На коленете ми, на ръцете ми, върху лицето ми,
слънцето изгрява в пролетната утрин.
Там, където лежа няма нищо друго, освен трупа ми.
Но сега не те е грижа за него,
живееш от другата страна на чувствата.
Но нашият февруарски сняг
сега покрива безжизненото ми тяло.
Докладвай превода Искам превод Добави преводсъс студените си призрачни устни.
Моето самоунищожение ме води към гроба ми,
този, който копах неведнъж.
И отново се превръщам в призрачна мисъл,
като забравено, тъжно, мизерно лайно.
Докато пропадам в черни сфери сред самотни спомени,
ти си ни разбил парче по парче.
Нотите на песента ми са изписани с кръв,
музика за самоубийство, написана в червено.
Написах я сам, ръцете ми са разтворени.
И подобно на сълзите ми, падащи горчиво,
всичко зад нас е изгубено.
На коленете ми, на ръцете ми, върху лицето ми,
слънцето изгрява в пролетната утрин.
Там, където лежа няма нищо друго, освен трупа ми.
Но сега не те е грижа за него,
живееш от другата страна на чувствата.
Но нашият февруарски сняг
сега покрива безжизненото ми тяло.