Нона ЙотоваСиньо Безвремие

Аз потъвам в дълбока вода,
И към пропаст бездънна летя.
Преминават край мене лица и събития,
Хиляди пълни луни.
И прелитат прегърнати, нощи и дните ми,
златни големи звезди].
Преминават край мене години,
Отдавна забравени минали дни.
И полита съдбата ми в синьо безвремие,
В твоите прекрасни очи.
Преминават край мене години,
Отдавна забравени минали дни.
И полита съдбата ми в синьо безвремие,
В твоите прекрасни очи.
Ще потъна в очите ти знай,
Ще потъна в очите ти знай,
Ще потъна в очите ти,И във мечтите ти,
ще се изгубя до край.
Ще потъна в очите ти, в нощите дните ти,
И ще се лутам безкрай.
Преминават край мене години,
Отдавна забравени минали дни.
И полита съдбата ми в синьо безвремие,
В твоите прекрасни очи.
Преминават край мене години,
Отдавна забравени минали дни.
И полита съдбата ми в синьо безвремие,
В твоите прекрасни очи.
Ще потъна в очите ти знай,
Ще потъна в очите ти знай,
Ще потъна в очите ти...
В очите ти знай...