Вито се оро заведе
пред Станкини равни двори,
до всяка мома и момче,
до наше Станка ни едно.
До всяка мома и момче,
до наше Станка ни едно
От доле иде ергенче,
накривило си калпаче,
оно се фана до Станка,
на Станка вели говори.
Оно се фана до Станка,
на Станка вели говори.
Станке ле, моме убава,
ай да се Станке вземеме,
че сме си лика прилика,
като два бора във двора.
Че сме си лика прилика,
като два бора във двора
Станка му дума продума,
как да се ние вземеме.
Как да се ние вземеме
като сме пуста роднина
Как да се ние вземеме
като сме пуста роднина.
Станке ле, моме хубава
Дълбока вода брод нема
Дълбока вода брод нема,
хубава мома род нема.
Дълбока вода брод нема,
хубава мома род нема.