Изпитвал ли си някога такава любов?
За която на всичко да бъдеш готов.
Света да е суров, но тя да е надежда.
Че живота ти започва да се подрежда!
Желал ли си някоя толкова че,
всяко нейно движение да те влече?
Да си този, който с поглед да я съблече!
А тя с любовта си да те облече!
Плакал ли си някога с пресъхнали сълзи?
Толкова много, че даже да те заболи!
Да излезеш на разходка, когато навън вали
и просто да се питаш, дали се провали...
Обичал ли си някога със жажда първична?
Да и напишеш лична песен, поетична.
За нея да е цялата любов, безгранична!
Ритъма така нежно да я гъделичка...!
В една дъждовна нощ, Боже, ти ми подари.
Една с небесна красота и ангелски очи.
Изпълваше светлина, а нейните лъчи..
Заблестяха ярко във сърцето ми...!
Аз те помилвах, а ти с очи засия!
Толкова гореща си до мен, изгоря!
Ще ти рисувам криле и с теб ще полетя!
Омайваш моето сърце и аз ще те пленя!
Наяве и насън в любов ти се вричам!
През деня и ноща, много те обичам!
Пламнал съм любовно, кво момиче си ти?!
Как така чаровно, душата ми посети...!
С поглед те изпивам, всяка нощ и ден!
С мисълта за теб заспивам, като не си до мен! Без теб живота е като китара без струни! От живота куршуми, не мога да опиша с думи! Не съм Купидон и не съм Ален Делон! Аз съм цар на сърцето ти, мъдър, като Соломон! Вечерта си в моя дом ще пийнем бутилка Ром. Ти не си, като другите, една си на милион!