In the name of desperation
I call your name
A lamentation I sigh
Again and again
Spiritual eclipse
The gateways are closed for me to seek
The night...
A veil of stars, watching
My shadow is born from light
The light of the eye, in darkness
Over troubled waters memories soar
Endlessly, searching night and day
The moonlight caresses a lonely hill
With the calmness of a whisper
I wear a naked soul
A blank face in the streaming water
It is cold in here
Frost scar my coat with dust
Eyes attach to your mute portrait
We spoke only through thoughts
Together we gazed, awaited
Hours brought thirst and the rising sun
Sunbirds leave their dark recesses
Shadows gild the archways
Do not turn your face towards me
Confronting me with my lonliness
You are in a forest unknown
The secret orchard
And your voice is vast and achromatic
But still so precious
Lullaby of the crescent moon took you
Mesmerized, its kaleidoscopic face
Granted you a hollow stare
Another soul within the divine herd
I have kept it
The amaranth symbol
Hidden inside the golden shrine
Until we rejoice in the meadow
Of the end
When we both walk the shadows
It will set ablaze and vanish
Black rose immortal
It is getting dark again
Dusk shuffle across the fields
The evening trees moan as if they knew
At night I always dream of you
OpethBlack Rose Immortal (Part | )
Докладвай видеото
Език: Английски
Opeth - Black Rose Immortal (Part | ) Текст
Докладвай текста
Opeth - Black Rose Immortal (Part | ) Превод
В името на отчаянието, аз викам името ти.
Ридание, което стена, пак и пак.
Духовно затъмнение,
вратата е затворена за мен.
Нощта...
Наблюдаван от звездния воал,
сянката ми е родена от светлина,
светлината на поглед в тъмнината.
Над неспокойни води се реят спомените ми.
Безкрайно, търсят ден и нощ,
самотен хълм в ласките на лунна светлина,
спокойни като шепот.
Нося гола душа,
бяло лице в течаща вода,
студено е тук,
сланата оставя следи от скреж по палтото ми.
Очите ми са приковани към твоя ням портрет,
говорим си само чрез мисли.
Заедно гледахме, чакахме,
с часовете дойде жаждата и изгряващото слънце.
Слънчевите птички,
загърбват мрачните недра,
сенки разкрасяват пътищата и стените на арките.
Не обръщай лицето си към мен,
посрещам смело самотата си.
Ти си във гора незнайна,
градина тайна
и твоя глас е необятен и безцветен,
но все още толкова безценен.
Приспивната песен на младата луна
те хипнотизира, нейното променящо се лице
ти хвърли празен поглед -
още една душа в Божието стадо.
Запазих го,
неугасващия символ на нашата любов,
скрит във златния олтар,
до времето, когато отново заедно,
ще се радваме в поляните на Края.
Когато и двамата забродим в сенките,
тогава той ще пламне и изчезне -
безсмъртна черна роза.
И отново се смрачава,
здрач се спуска над полетата.
Вечерните дървета стенат сякаш знаят,
че през нощта - ти винаги си моята мечта.
Докладвай превода Искам превод Добави преводРидание, което стена, пак и пак.
Духовно затъмнение,
вратата е затворена за мен.
Нощта...
Наблюдаван от звездния воал,
сянката ми е родена от светлина,
светлината на поглед в тъмнината.
Над неспокойни води се реят спомените ми.
Безкрайно, търсят ден и нощ,
самотен хълм в ласките на лунна светлина,
спокойни като шепот.
Нося гола душа,
бяло лице в течаща вода,
студено е тук,
сланата оставя следи от скреж по палтото ми.
Очите ми са приковани към твоя ням портрет,
говорим си само чрез мисли.
Заедно гледахме, чакахме,
с часовете дойде жаждата и изгряващото слънце.
Слънчевите птички,
загърбват мрачните недра,
сенки разкрасяват пътищата и стените на арките.
Не обръщай лицето си към мен,
посрещам смело самотата си.
Ти си във гора незнайна,
градина тайна
и твоя глас е необятен и безцветен,
но все още толкова безценен.
Приспивната песен на младата луна
те хипнотизира, нейното променящо се лице
ти хвърли празен поглед -
още една душа в Божието стадо.
Запазих го,
неугасващия символ на нашата любов,
скрит във златния олтар,
до времето, когато отново заедно,
ще се радваме в поляните на Края.
Когато и двамата забродим в сенките,
тогава той ще пламне и изчезне -
безсмъртна черна роза.
И отново се смрачава,
здрач се спуска над полетата.
Вечерните дървета стенат сякаш знаят,
че през нощта - ти винаги си моята мечта.