Панайот ПанайотовШопкиня

Хей, шопкиньо, ти моя съдба,
хей, шопкиньо, не съм те забравил.
Ще отминат сто години,
все едно ще се върна при теб.
Дълго аз пътувах, влюбвах се в испанка и в рускиня,
само, че тъгувах, в моя сън ме следваше шопкиня.
Когато страдах далече сам, очи затварях, тя беше там.
Хей, шопкиньо, ти моя съдба,
хей, шопкиньо, не съм те забравил.
Ще отминат сто години,
все едно ще се върна при теб.
Дълго аз пътувах в свят широк с радости и болки,
само, че тъгувах, колко самота без нея, колко.
Сега се връщам, защото знам,
една шопкиня ме чака там.