Ο ήλιος έπεσε, σαν δίχτυ μ’ έπιασε
Στο δρόμο μ’ έφερε που περπατάς
Πληγές δε ρώτησε, αλήθειες φώτισε
Σ’ άλλο πουκάμισο πως ακουμπάς
Βαθιά μου ζεις απωθημένο
Και τρεις ευχές με κόμπους δένω
Να μη ζητάς πολλά
Να ντύνεσαι καλά
Στο δρόμο να προσέχεις
Βαθιά μου ζεις απωθημένο
Φοβάσαι εδώ, δεν επιμένω
Αφού ποδοπατάς
Εμένα που αγαπάς
Αγάπα ό,τι έχεις
Η νύχτα χάραξε, στο πάρκο άραξε
Κουβέντα μου ’πιασε να ξεχαστώ
Το δάκρυ λύνεται, γιατί δε γίνεται
Να λες αταίριαστο… το ταιριαστό
Πάει καιρός που δε μιλήσαμε
Σ’ ελπίζω πάντα σαν εικόνα πρωινού
Στα κάτεργα του νου
Πολύ το φως γι’ αυτό και σβήσαμε
Το κατά τύχη μας, τ’ αφήσαμε
Στο χέρι του Θεού
Panos Kiamos ( Πάνος Κιάμος )Απωθημένο/Apothimeno/Потиснат
Запазете час за фризьор в Reservation.Studio още днес! Планирайте своето посещение лесно и бързо!
Резервирайте сегаДокладвай видеото
Panos Kiamos ( Πάνος Κιάμος ) - Απωθημένο/Apothimeno/Потиснат Текст
Докладвай текста
Panos Kiamos ( Πάνος Κιάμος ) - Απωθημένο/Apothimeno/Потиснат Превод
Слънцето падна, като мрежа ме улови
На път ме отведе, където вървиш
Раните не питай, истините освети
В другата риза, която докосваш
Дълбоко в мен живееш, потисната
и три желания във възел завързвам
Не искай от мен много
Облечи се добре
На пътя, да се пазиш
Дълбоко в мен живееш, потисната
уплашена си тук, не настоявам(за обратното)
Дори стъпкан
Мен обичаше
Обичаше това, което имаш
Нощта донесе, в парка остана
дума ми каза, да забравя
Сълзите са решени, защото не става
Да кажеш на неуместното - уместно
Мина време откакто не сме си говорели
Надявам се винаги да си като сутрешно изображение
В галерата на ума
Светло беше, затова изгасихме
нашия късмет, който зарязахме
в ръката на Господ
Докладвай превода Искам превод Добави преводНа път ме отведе, където вървиш
Раните не питай, истините освети
В другата риза, която докосваш
Дълбоко в мен живееш, потисната
и три желания във възел завързвам
Не искай от мен много
Облечи се добре
На пътя, да се пазиш
Дълбоко в мен живееш, потисната
уплашена си тук, не настоявам(за обратното)
Дори стъпкан
Мен обичаше
Обичаше това, което имаш
Нощта донесе, в парка остана
дума ми каза, да забравя
Сълзите са решени, защото не става
Да кажеш на неуместното - уместно
Мина време откакто не сме си говорели
Надявам се винаги да си като сутрешно изображение
В галерата на ума
Светло беше, затова изгасихме
нашия късмет, който зарязахме
в ръката на Господ