Отвори широко очи, виж града нощем,
питай ме дали за теб си мисля още.
Питай ме дали, вече някъде изобщо
някой има нещо свое, не общо.
Питай ме къде, кога и как започна,
помня всеки миг, детайл, подробност точна.
Помня те адски красива, модерно
облечена в бяло, аз целия в черно.
Да, помня много моменти, различни,
с приятели и по лични..
И знаеш ли не мога да си спомня
скандали, не малки, а дори микроскопични.
Обаче помня, че поиска да заминеш
и сега милиони мили до мен имаш.
Помня вятъра, театъра, драмата, летището,
пети клас, двамата, игрището..
Припев:
Помня дъжда, помня и слънцето,
помня страха, че ще те изгубя.
Помня града, който помни лицето ти,
помня съня, искам да се събудя.
Сноп слънчеви лъчи ме огря,
когато дулото на пистолета ти в главата ми опря.
Опита да ме гръмнеш, НЕ УСПЯ.
Опита да си тръгнеш, НЕ УСПЯ.
И ПАК МЕН ПРЕД ТЯХ ИЗБРА!
Но това не може да е любов,
не може да ки готов,
на всичко за един човек,
докато той те предава,
но явно, че може. В 21 век, а тя..
Можем да се обзаложим, че няма да остане гладна,
знае с кой да е гореща ,и с кой да е хладна,
с кой да е на среща, и с кой да е гадна,
НО НЯМА ДА ПАДНА
ниско за никой, ако ти стиска,
давай, поемай риска .. и викай.
Ако те чуя, обещавам да отвърна,
НО ЗАМИНЕШ ЛИ, НЕ ОБЕЩАВАМ ДА ТЕ ВЪРНА! :)
Припев:
Помня дъжда, помня и слънцето,
помня страха, че ще те изгубя.
Помня града, който помни лицето ти,
помня съня, искам да се събудя. (x2)