Павлина ГорчеваКукувица по рода си кука

Кукувица по рода си кука
девойкя си по два дома тъжи
като тъжи дребни сълзи рони.
Един тъжи как’о че остави,
друг си тажи как’о че завари.
Собрали се китени сватове,
та девойкя от род отродия.
Провикна се гиздава девойкя:
- Стари тате – моя мъчна мъко,
стара мале – ранна кукувице
кой че мене милно да разока?
Мои бракя – сиви гълабета
кой че мене на собор да води?
Мои сестри – мои росни китки
кой че мене китка да набере?
Провикная се китени сватове:
- Айде, айде гиздава девойкьо
тука макя, а тамо – свекърва
она тебе рано че разока,
тука бракя, а тамо – девере,
они тебе на собор че водат,
тука сестри, тамо – мили зълви,
они тебе китка че наберат,
па грабная гиздава девойкя.