Pepone и MaggiePepone Feat. Maggie - Сълзите нямат край

Maggie:
Стъпките отекват, сълзите нямат власт,
заличават само обичта, горят в нас,
вече всичко свърши времето не позволи,
да ме имаш, да ме промениш ...
Pepone ft.:
Спомена за теб пак тревожи и се чудя.
Опитах се да те запазя, а не да те загубя,
надявах се преди това, което стана да те срещна.
Една стъпка направи, но в посока грешна.
Не бяха думите ти спазени от обещанието.
Истина от лъжата ...
истина от желанието ...
да бъда до теб, да те искам, да те пазя.
научи ме да те обичам, научи ме да мразя.
Сега поне разбрах истината и боли те,
разбра, че понякога не помагат и сълзите.
И в миг самотен сещаш се за всичко от начало
как животът си градяхме стъпало по стъпало,
Как мечтите ни в едно цяло свързани бяха,
как вървехме напред, докато другите стояха.
Да бъда със теб сега ме молиш,
просто разбери,
човекът, които за мен беше, вече не си!
Maggie:
Стъпките отекват, сълзите нямат власт,
заличават само обичта, горят в нас,
вече всичко свърши времето не позволи,
да ме имаш, да ме промениш.
Pepone:
за теб един бях, а за мене друга ти,
по най-гадния начин за станалото разкри,
защо помисли си, че няма да узная,
защо на чувствата ми към тебе сама сложи края.
Не бих могъл да те забравя,
не съм научен как,
тайно знаех, че до мен ще опреш пак,
затова оставих една лъжа да те пречупи.
С това доказа ми,
че любовта може да се купи.
Разбра, че ме обичаш,
разбра че съжаляваш...
Хиляди думи има с които да се оправдаеш,
невинна сякаш беше,
но аз знаех, че не си!
Мен винеше.
но виновна беше ти ...
Сега думите са скрити в теб и не излизат.
Сега надеждата остана само една.
Сега искам да се върнеш,
но в мен нищо не остана,
не съм човека в които преди намерила си любовта.
Maggie:
Стъпките отекват, сълзите нямат власт,
заличават само обичта, горят в нас,
вече всичко свърши времето не позволи,
да ме имаш, да ме промениш...
Без теб в нощта угасва,
бавно сърцето ми.
Без теб застиват в мрака,
грейнати очи.
И ето ден след ден,
усещам празнота,
дали загубих те ... дано греша!
Сама се скитам пак,
да стигна онзи праг,
зад който ти ми каза,
„Върви не се обръщай!“
Как да забравя всичко?!
Как да забравя теб ?!
Щом те обичам, а не си до мен ...
Стъпките отекват, сълзите нямат власт,
заличават само обичта, горят в нас,
вече всичко свърши времето не позволи,
да ме имаш, да ме промениш...(Х2)