Догаря огъня скован е тъжно мрака,
душата ми самотна тихичко изплаках.
И сякаш всичко свърши с теб и си отиде,
а устните нашепват само твоето име.
Броя целувките ти още върху мен,
не си отивай шепна с поглед тъй смутен.
Припев:
Щом ме любиш е опасно и целуваш толкоз страстно,
цяла в огън ме превръщаш, в дива обич ме обгръщаш.
Любовта ти е опасна, яростна и много властна,
като буря ме връхлита и в окови ме оплита.
Догаря огъня скован е тъжно мрака,
душата ми самотна тихичко изплаках.
В яда си мили мой прошепнах аз в нощта,
защо остави ме сама, съвсем сама.
Любими с мен ти остани, ти остани,
чуй как сърцето стене от любов боли.
Припев: