ПетраЗлатна роза

Рози всеки ден ми пращаш
с мъничка визитка и без име.
Пишеш, че си като мене,
че съм твоя златна роза
и много ме обичаш.
Аз не зная даже кой си,
сред тълпата все те търся,
млад чудак или художник,
Дон Кихот, студен без име.
Аз не зная даже кой си,
сред тълпата все те търся,
мога ли да те обичам,
аз съм алфа, ти омега.
Припев:
Небесно чудо ли си
или принц, незнаен.
Сред обичта от рози,
аз започвам да ухая.
Ще бъда златна роза
в мислите ти тайни.
И всеки ден ще моля
за целувките, омайни.
Странно всеки ден очаквам твоите чудни рози
и знам, че ме обичаш.
С трепет и любов отгръщам малката визитка
да зърна твоето име.
Аз не зная даже кой си,
сред тълпата все те търся,
млад чудак или художник,
Дон Кихот, студен без име.
Аз не зная даже кой си,
сред тълпата все те търся,
мога ли да те обичам,
аз съм алфа, ти омега.
Припев: (х2)