ПетраЖената паяк

Щом навънка падне тихо мрака,
тръгвам барзо, тръгвам в атака.
Черен грим и тъмни дрехи,
аз съм в своите доспехи.
Припев: (х2)
Жената паяк съм сега,
оплитам мъжките сърца,
но влюбя ли се боже мой,
държа те, ти си мой!
(х2):
Красиви, стройни, готини, с пари,
играя си с тях, играя си игри.
Но щом разбия им сърцата,
до тук сваршват им правата.