Гледам в твоите очи
и виждам погледа мечтан,
намирам себе си в тях,
нали това си пожелах...
Небето прави се, че спи,
оставя ни да сме сами
и вятър шепота отвя,
остави ни в тишина...
Оставам тук, бъди до мен...(х2)
И времето дарява миг,
превърнал се във векове,
Ббажено е това сърце,
усетило безвремие...
Ръце, докосващи лице,
коси, напомнящи море,
по устните ти се чете
„Обичам те”.
Оставам тук бъди до мен...(х3)
И двама сме в този плен,
мълчание, а после смях,
това не може да е грях...
Оставам тук бъди до мен.