Пламен и ИвоМамо

Мамо, ако знаеш колко имам да разказвам, купил съм ти цветя
Не заключвай вратата, идвам със вечерта
Мамо, благодаря за всички нощи в които дори без да знам
Будна до мене, стояла си там
Няма как да го забравя, беше мойто одеало в онзи студ
Топлото какао пих легнал в твоя скут
Тежките товари нося с крехките ръце
В тях завинаги ще съм дете
Мамо, ръката ми хвани
Всичко е наред
Мамо, където и да си
Знаеш, че съм до теб
Светлината в тунела ми, да не се губя
Мамо, казвам ти "Мерси, направи ме човек"
Настръхва цялата кожа все едно след силна тръпка
Когато мисля си за майка ми, това е тръпка
Беше здравата опора тя за всяка моя крачка
Но отново аз издъних се, да, това я смачка
Правя квото зная, но цената к'ва е
Близките ти винаги много ги боли
Винаги забравяме откъде сме тръгнали
Кой подал ти е ръка в трудните ти дни
Мамо, моля те, да ми простиш
За всички мои стари глупости
Красива си и с белите коси
В тях живеят много спомени
Мамо, ръката ми хвани
Всичко е наред
Мамо, където и да си
Знаеш, че съм до теб
Светлината в тунела ми, да не се губя
Мамо, казвам ти "Мерси, направи ме човек"