Пламен СтавревХълмът с лудата трева

Потъвам във мъглата под хълма с лудата трева.
Изкачвам се и падам, но вървя.
Да моля не умея - не се научих на това,
с продрано гърло пея, но вървя.
Бездомна дълга нощ без теб,
без дъх и без сълзи.
Препъвам се в любов - къде,
къде си ти?
Къде си ти?
Повтаря тишината рефрен, научен наизуст,
завърта се земята в тъжен блус.
Все някога ще стигна върха и жълтата луна.
На танц ще ме покани навярно тя.
Бездомна дълга нощ без теб,
без дъх и без сълзи.
Препъвам се в любов - къде,
къде си ти?
Къде си ти?
Все някога ще стигна върха и жълтата луна
и с нея ще танцувам над света.
И с нея ще танцувам...
.. над света.