Писмо пише и нарежда от страна далечна,
Син до майка и любима, чакащи с надежда,
-Хубаво е, пише кратко, лесно се живее,
но ми липсва всичко родно и за вас копнея.
Припев: (х2)
Ходих, скитах по света, минах цялата земя,
Но разбрах-една е Тя, Майчица България!
През морета, океани, скитах аз до края,
Но в родината ни мила, си остана рая,
Как желая час по-скоро, в къщи да се върна,
И с любов, любов неземна, всички да прегърна!
Припев: (х2)
Речитатив:
Като пролет без цветя, като птица без криле,
Като приказка без край, страдам аз за своя рай!