С една монета в ръката кой да питам друг освен съдбата?
Ако е ези просто закъсняваш, ако е тура изневеряваш.
Докато във въздуха върти се, виждам телефона, ти ми пишеш,
първа дума пише: „Съжалявам“, да чета нататък сили нямам.
Припев:
Беше ли ти хубаво докато те събличаше? За мен помисли ли?
Не ти ли писна да разбиваш все сърцето ми? Да беше камък, пак не би могло да издържи на лъжите ти.
Беше ли ти хубаво? Нали „един път се живее" казваше ми ти?
Но и веднъж обича се, да знаеш истински, сега в очите погледни ме само и кажи, струваше ли си?
Струваше ли си?
Пак с една монета в ръката, до къде докара ме съдбата?
Ако е ези за мене дишаш, ако е тура не ме обичаш.
Твоето любимо „извинявай“ вече се изтърка, не го повтаряй,
явно и душата да си давам, тебе мога само да те нямам.
Припев:
Беше ли ти хубаво? Нали „един път се живее" казваше ми ти?
Но и веднъж обича се, да знаеш истински, сега в очите погледни ме само и кажи, струваше ли си?
Струваше ли си?