ПреславаПет промила любов

Промила пет в кръвта ми е алкохола. Влюбих се аз до живот.
Вкарал е той в ума ми тази отрова, дето й викат любов.
Без фарове карам, от тебе да избягам.
Ззавоя пред мене изправям с мръсна газ.
А нашата песен, не мога да повярвам.
През цялото време, на ум си пея аз.
Издайнице, стига. Защо не спреш за малко,
а спомени болни навяваш ми сега.
И с 300 да карам от тях не ще избягам.
От мен са по-бързи, настигат ме пеша...
Припев:
Промила пет в кръвта ми е алкохола. Влюбих се аз до живот.
Вкарал е той в ума ми тази отрова, дето й викат любов.
Промила пет в кръвта ми е алкохола. Сбогом спокоен живот.
Вкарал е той в ума ми тази отрова, разболях се от много любов.
Във другата лента отчаяно навлизам,
и гумите свирят във мрака на нощта,
а нашата песен да пея аз не спирам.
Спасение няма, в главата ми е тя.
Издайнице, стига. Защо не спреш за малко,
а спомени болни навяваш ми сега.
И с 300 да карам от тях не ще избягам.
От мен са по-бързи, настигат ме пеша...