RemakeМорфин

Объркано съзнание те кара да си тукк..
а ти си просто създание на нечий труп..
мислиш нещо,което никой не го знае,
чувстваш се на парчета нали?! Да,така е...
Ставаш като призрак, никой не те пита...
Чувстваш се много зле, това не ти стига
искаш повече, не усещаш,че умираш
вечерта бавно минава, ти не заспиваш
И погледите които те съдят постоянно
не си на себе си, дори малко нормално
сърцето ти се пръска тялото ти не издържа
последни думи "Няма да се привържа"
И по пъта през който минаваш
не си ли буден
живота ти от рай
се превърна в труден
и осъзнаваш, че вече няма спасение
оставяш всичко назад за съжаление
Чувам гласовете всички те ме викат
как да откажа като до мене са и скитат
Сърцето ми казва НЕ устата ми казва ДА
не мога да спраа знам че съм на ръба
Започна се лигавнята ей така да опиташ викаш а ?
Не се усети кога още искаше а ?
Колко време мина, почти година
целия се срина брат душата ти замина
А сега не те ли побиват тръпки
не изтръпваш ли опитваш се да направиш крачка,
но се спъваш и попадаш в капана
на белия прах доживот остана роб
и сам си изкопа собствения гроб.
Лицето ти изтръпна и тялото ти отказва
това нещо ще продължава да те наказва.
Стоиш си спокойно и сякаш нещо те полазва,
това е дяволът, обръщаш се и тотално те размазва
Времето минава бавно часовника тик-така
пребледня пресъхна и ти побърква сетивата
стоиш в празната стая получаваш клоустрофобия
в гроба си съдбата си вече изгони я..
Чувам гласовете всички те ме викат
как да откажа като до мене са и скитат
Сърцето ми казва НЕ устата ми казва ДА
не мога да спраа знам че съм на ръба
Трябва да го имам за него убивам
пристрастен съм, жив мъртвец съм
Защото веднъж пробваш ли
няма да искаш да спреш....
Чувстваш се отпаднал,вече и зависим
чудиш се от къде нещо да измислим
Вече кръвта дори е мръсна и нея пръсна
с поредна доза във вените
Вземаш ли кара те да се чувстваш добре
но сам заключен в измислените ти светове
И ако някой близък разбере идва време
в което започва да ти пука и да ти дреме
и разбираш грешката която си направил
чувстваш се така сякаш душата си си удавил
Опитваш се да измиеш мъките да се промиеш
но дяволът е вътре в теб и само гниеш
И дните ти минават бавно,безгрижно и забавно
но отвътре си празен и на какво е равно?!
Равно е на това, че искаше само да опиташ
а сега си сам празен и пътища оплиташ
Чувам гласовете всички те ме викат
как да откажа като до мене са и скитат
Сърцето ми казва НЕ устата ми казва ДА
не мога да спраа знам че съм на ръба
Трябва да го имам за него убивам
пристрастен съм, жив мъртвец съм
Защото веднъж пробваш ли
няма да искаш да спреш....