Ражда се зората с новия ден,
прогонва тъмнината в уморен сънен плен.
Ражда се детето в зряла любов,
с първи вик в небето вижда кръста нов
Един живот не стига.
С болка и зов.
Един живот не стига.
Изтича като пясък, погълнат от бурното море
и се преражда вечно с крясък, не може да умре
Раждаш се отново, вече си друг.
Вчера бил си някъде, а днеска си тук.
Ражда се доброто – плод на зряла любов.
С първи вик в небето вижда кръста нов.
Един живот не стига
С болка и зов
Един живот не стига
Заглъхва като вик, погълнат от бурното море
И ураганите дори за миг не може той да спре
Заглъхва като миг, погълнат от бурното море
И като мъдър стар магьосник в миг превръща се в дете
Пълен с любов един живот не стига.
Заглъхва като миг, погълнат от бурното море
и като мъдър стар магьосник в миг превръща се в дете
Един живот не стига