RoroБеше преди

Отварям очите си... Макар да НЕ искам
НЕ искам да чувам, ушите притискам
НЕ искам да знам в какво се превърна
Човекът, който живота ми върна
Човекът, който ми показа любовта
Човекът, който ме дари с обичта
Който показа ми накъде да вървя
И че заслужаваше си да се променя
Човекът, който ме прие такава
Каквато наистина съм аз .. точно такава
Че нямаше нужда да крия себе си
И че така само убивам бавно себе си
Че винаги има смисъл да живея
Че има много неща които да преживея
Къде изчезна?! Къде се загуби?!
Отровата чувствата ти загуби....
Припев:
И не мога ааз... Да върна времето назаад... [2]
Знам че преди правех много грешки
Но нали за това се наричат човешки
Защото бавно и бързо .. поправят се
Защото от любимите... прощават се
Ти ме накара да се погледна
Да видя че съм на идеята вредна
Че трябва да се поправя
Да порасна и да се осъзная
За сляпото пред мен очите си отворих
Макар че с години със себе си спорих
Но човечното във мен победи във този спор
и душата ми освободи се от този спор
На тебе дължа всичко мое момче...
Заради теб бие моето сърце...
Мога да дишам заради теб...
Моля те, спри се... Вярвам във теб...
Припев:
И не мога ааз... Да върна времето назаад... [2]