RoroЗабравихме

Започва трагедията на човека в днешно време
В душата му е насадено тежко, черно бреме
Всичките му чувства и мисли са отровени
Мечти за бъдеще - дълбоко са заровени
Приятелите са ти само от днес за утре
Да оцелееш трябва във играта да си вътре
Не бива ти на никой да се доверяваш
От приятел мъртъв на земята падаш
Лицемери и гадини навсякъде се появиха
И като пример за децата те се заявиха
Братчето ми не иска да е супермен
А престъпник с пари отвсякъде обграден
Не играе навън с другите деца
А убива хора в стимулирана игра
Какво по дяволите стана със света?!
Навън претъпкано е със зомбирани лица
Забравихме да се усмихваме
На хубавото да се радваме
Чувствата си да показваме
Себе си забравихме да бъдеме
Чувствата си да показваме
Себе си забравихме да бъдеме
Толкова ограничени сте станали бе хора
Наистина ли реалността е толкова сурова?!
Наистина преливате от Гной от толко злоба!
Ще ви разяде от вътре! Тя е като отрова!
Не искам да живеят така моите деца
Не искам да са поробени и техните сърца
Дори Не ми се мисли как ще бъде занапред
Ще се превърнеме ли в статуи от лед
Насаждат ни в главите какви да бъдем ние
Всеки в себе си какъв е.. дълбоко крие
Чудя се кога животът стана толко скъп
А пък евтини са хората.. Каква е тая скръб?!
Няма го това което имахме преди
Имахме милиарди цели и мечти
Имахме надежда, която не умира
Сега дълбоко в нас паяжина тя събира
Забравихме да се усмихваме
На хубавото да се радваме
Чувствата си да показваме
Себе си забравихме да бъдеме
Чувствата си да показваме
Себе си забравихме да бъдеме