Росица КириловаСърцето знае защо

Тихите ти стъпки, нощем още чувам!
А теб те няма! Няма те!
Ръцете ти усещам, как силно ме прегръщат!
А теб те няма! Няма те!
И мислите се лутат – объркани, безпътни!
А теб те няма! Няма те!
И устните прошепват на никого ненужни:
“Обичам те!” Обичай ме!
Сърцето знае, защо! Иска теб за зло или добро!
И без очи във мрака, то пак ще те дочака! Сърцето знае, защо!
И как да те познае, едничко то си знае! Сърцето знае, защо!
Защо ли, пак не спирам в тълпата да се взирам?
А теб те няма! Няма те!
И нищо не разбирам и смисъл не намирам!
А теб те няма! Няма те!
Останах и без вяра, останах и без сила!
Без глас шептя: “Обичам те!” Обичай ме!