Росица КириловаПриятелите винаги остават

Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Намираме ги само по душата
опора щом ни дават, без да вземат.
За себе си мълчат, но ни изслушват
разделят нашите грижи, своите ризи.
Приятелството не е бар, запушен,
в който хора влизат и излизат.
Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази.
Приятелите винаги остават!
Те не ценят обиди и услуги,
а внасят ред в съдбите ни човешки.
Останалите са в графа и други,
като допуснати печатни грешки.
Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази.
Приятелите винаги остават!