РостиславаСлънце мое

Слънце мое, веднъж се живее,
отвори си очите за мен.
Подарявам душата си цяла!
Дай ми само малко, малко щастие!
Искам те, трябваш ми, душата ме боли!!!!
Когато слънцето изгрее,
аз виждам в него само теб,
аз гледам го, а то се смее,
също, също като теб...
Искам те, трябваш ми, душата ме боли!!!!
Слънце мое, веднъж се живее,
отвори си очите за мен.
Подарявам душата си цяла!
Дай ми само малко, малко щастие!
Слънце мое, веднъж се живее,
отвори си очите за мен.
Подарявам душата си цяла!
Дай ми само малко, малко щастие!
Искам те, трябваш ми, душата ме боли!!!!
А щом луната ме погледне,
виждам твоите очи,
отново спомням си за тебе,
как сладко се усмихваш ти.
Искам те, трябваш ми, душата ме боли!!!!
Слънце мое, веднъж се живее,
отвори си очите за мен.
Подарявам душата си цяла!
Дай ми само малко, малко щастие!
Слънце мое, веднъж се живее,
отвори си очите за мен.
Подарявам душата си цяла!
Дай ми само малко, малко щастие!
Искам те, трябваш ми, душата ме боли!!!!
Слънце мое, веднъж се живее,
отвори си очите за мен.
Подарявам душата си цяла!
Дай ми само малко, малко щастие!