Доволен съм с малко и с малко богат
и грижи смутят ли покоя ми, брат?
С чаша и с песен за първи ли път
ги пращам по дявола нека вървят!
Понякога стискам от мъка плесник,
но бой е в живото, а ти си войник!
Безгрижният нрав е богатство за мен
пред никой не скланям глава унизен.
Припев:
Гнетят ме нещастия, скърби и страх!
Но вечер с приятели лекувам и тях!
Когато сме стигнали читави, брат,
защо да си спомняме, защо да си спомняме
злото назад, злото назад?
Съдбата ми кратка се спъва навред.
Към зло, към добро ли да кара напред!
Аз своята участ добра или зла
ще срещна усмихнат с „добре си дошла“.
Припев:(x2)