SaneПортрета ми

Не мога да повярвам, дадох ти живота си...
Можеш да си тръгнеш, знаеш, че свободна си...
Събери си дрехите и смешните ти играчки,
обожавам гледката, докато плачеш.
Докато осмислиш какво загуби...
И как го направи, строейки своя замък от заблуди...
"Не си тръгвай..." .. Ебавам те.
Как да ми липсваш, след като едва познавам те?
Искаше време с мен, получи време с мен,
но след като не съм единствен, за мен е проблем!
Вече знаеш, че към теб съм студен
и няма нищо, което да върне вчерашния ден.
Има толкова много, които мога да имам..
Ти си нищо повече от поредната зима,
грозна и изгнила отвътре и в сърцето си...
Аз съм Дориян, а ти портрета ми.
А до вчера ми липсваше.....
Но днес изхвърлих всичко , което ми пишеше.
За мен си просто материал за мойте тракове,
до вчера беше просто материал за мойто "Fuck you, бе"
Предопредих те, казах ти, че не прощавам,
че съм предаван, предаван съм и не забравям!
Че ще те превърна в статуя от пясък,
ако се опиташ да засенчиш част от моя блясък.
Знам, че съм нарцис, мамка му, опитвал съм да мисля да други, за теб до никъде стигал съм.
Кучките лъжат с номера, ползи и обещания,
че съм само за нощта е грозно оправдание!
Да, знам..специална си, имам и други тъпи пу*ки, за това чукам "специални" с 4 годишни връзки!
Грозни и изгнили в сърцето си,
аз съм Дориян, а ти портрета ми...
P.S. Ако има грешки някъде, sorry. :)