Sane и BasiliskMy Home

SANE : Домът ми не е това в което живея.
Животът ти е алчност ,но моя-епопея.
Станахте отрепки,боклуци на обществото и цялото такова в името на тази банкнота.
Усмихни се така и така си отиваш.
Но усмивката която имам не е фалшива.
Смея се на вас,смея се на ваште навици.
Смея се на твоите глупости когато прощаваш ми.
Упреци-не искам,ще ме извините ли че казвам 'курва' по-малко и от вашите родители.
Аз имам рани точно като вашите.Без да се плаша да покажа това от което вие се плашите.
Израснах с идея,че за нищо не ставам,а сега ставам и допълвам това което ти давам.
Виж ме,усети ме защото съм със теб.Искрено твой верен,тъжен поет.
I'm gone away from my home,cuz i feel this is not a place i belong. }x2
BASILISK : Любов ли каза? Заеби я тая гадост!Вземи боже вместо нея дай ми алчност.
Дай ми няколко стотин причини да ги мразя,за да мога от тях - хората да се предпазя.
Нощем в тъмен ъгъл стоя и размишлявам,анализирам това което представлявам.
Ето я луната знам ще бъде първа,и ще чуе как крещя че не мога като тях да бъда.
Аз не съм луд,аз съм краля на ЛУДИТЕ.
Колко хора почувстваха страната на абсурдите?!
Колко хора първо за мен гласуваха и после без да се замислят ме препсуваха .
Кажи ми щом толкова добре познаваш ме,как да обичам всички тези които мразят ме?!
Опитах но доникъде не стигнах,разликата между нас е повече от колкото си мислех.
I'm gone away from my home,cuz i feel this is not a place i belong. }x2