СарафаНа път към вкъщи

Всеки заслужава спокоен дом,
в който когато се прибере
да се почуства далече
от проблемите и мръсната реалност.
Сега... аз съм на път за вкъщи...
Чакаш ли ме, baby?
[Припев:] (х2)
Един живот, една мечта,
хиляда кучки, нямам любов към нито една!
Една жена с мен до върха
и докато умра не ми трябва нищо!
С 220 по магистралата се движа,
изморен до краен предел.
Никога не заспивам, нито мижа,
защото знам близо съм до мойта "Райска хижа".
Трудна седмица, мислите ми отлетяха,
сега малките неща, които някои хора не видяха,
алчни и долни, недосотйни,
но лека им пръст, повечето умряха.
Годините минаха, живота не е шампанско и сълзи
или кой ще има повече пари.
Какво е живота без да си обичал.
Това е най-истинското нещо, което съм писал.
И запомни, не ти трябва много за да имаш всичко,
можеш да имаш всичко, от което имаш нужда.
Тайната е в силата на мисълта.
Знаеш ли, че се будиш чак след смъртта?!
[Припев:] (х2)
Живота е прекалено кратък,
за това намалих скоростта и продалжавам нататък.
Надявам се скоро да стигна 6 сутринта
и слънцето се надигна.
Сега ясно виждам хоризонта като последният войник на фронта.
Очите ми се затварят, умората ме тресе,
километри остават, може би съм далече.
За къде бързате всички...
Отново ме спират и ме питат униформени чички.
Казах им, че времето ме притиска, а те:
- Нее, времето е парички...
Плащаш, ставаш и заминаваш
и втори път грешките не повтаряш.
Единствената мисъл, която ме крепеше
е "Райското имение", което близо беше.
[Припев:] (х2)