Всеки от нас остава самичък,
всеки от нас умира по малко
и силите свършват, и плачат очите,
и няма напред и няма нагоре.
Изгаря денят, нощта е все властна
безкрайно измъчен е нощния стон
и радио съска, и блянове тъжни
а някъде всичко е както преди.
Припев: (х2)
Приятели, приятели на всички вас ще кажа на глас
всеки от нас остава самичък,
всеки от нас умира по малко!
Един има къща - друг пък кола
детето му болно жена му-тъга,
но въпреки всичко намираш среда
на горе висока а долу страха.
С приятел до тебе света е безкраен,
небето е ниско земята е рай,
протегнеш ръка и лампата светва
а онзи будилник звъни ли звъни
Припев: (х4)