SectaTrack8 (стар архив)

Кво ме кара да живея ли? Именно ти!
Всяка клетка от тялото ми крещи името ти.
В сърцето ми се забиват стрели,
а именно спомените от минали дни.
Разкайвам се за небивалици,
отиваме си...
Да не забравяме,
всяка твоя усмивка беше нещо повече от преживяване!
Надявам се да не прозвучи като сарказъм,
всеки шибан поглед беше като душевен оргазъм.
На колене ли да лазя, вече не зная,
поздравления, успя да пратиш атеист в Рая.
Всеки изминал ден, всяка следваща тръпка,
бих дал живота си за една последна целувка.
Не си поредната надувка,
покрай теб изпадам в транс,
бих направил всичко, но явно не заслужавам шанс.
Вчера бях у вас, чу и видя достатъчно,
всяко моментче в главата ми бе запечатано,
мразя, когато с мълчание ме наказва,
квото и да има съм насреща, но не забелязва.
Потръпвам, видя ли я с усмивка на уста,
несравнимия характер и неземна красота.
От всяка извивка на лицето й, цялото и сякаш съм в клинч,
шоколадова принцесо, нека бъда твоя принц.
Бих ти дал сърцето си, опаковано в колет,
но без него ще умра, живея, за да съм с теб.
Но в случай, че го пожелаеш - ще ти го дам,
ако ще умирам, то явно ще умирам сам.
Не ми пука, въпреки че достойнството бе накърнено,
с който и да си била тогава, те обичах повече от него!