ЩурцитеМанекени

Вечно мили, вечно свежи,
зад стъкла стоят сега,
без надежди, без копнежи,
без проблеми, без тъга.
Манекени, манекени -
лъжат вашите лица.
Манекени, манекени -
хора без сърца.
Вън е зима, вън е лято -
все едно им е на тях.
Нищо ново, непознато,
не очакват с трепет плах.
Манекени, манекени -
лъжат вашите лица.
Манекени, манекени -
хора без сърца.
Нощ след нощ и ден след ден
гасне блясък отразен
и отнасят манекена
в някой кът, преоценен.
Манекени, манекени -
лъжат вашите лица.
Манекени, манекени -
хора без сърца.