СлавенаПесента на палача

Не разбираш колко днес ми дотежа,
пълният ми куфар с спомени скъпи.
Виждаш тази тежест не е за жена,
хладният ти поглед и камък ще счупи.
В документите си надписа изтрих,
сменям имената с добра непозната.
Тази вечер острието не държиш,
жертвата не плаче, а плаче палача.
Припев:
Защото Господ е мъж и реши изведнъж,
че е забравил мен.
Мисълта си задръж,
след сълзи наведнъж идва щастие.
Защото Господ не си,
ще си плащаш и ти всички грехове.
Щом са в мъжки очи,
от сълзите боли двойно повече.
Върху прашната ... идва сребро,
можеш ли да сложиш - не те ли тревожи?
По прозрачно беше даже от стъкло,
повече от нищо да даваш не можеш.
Как приличаш ми на глезено дете,
нагло как закача се с бедно сираче.
Тази вечер и да стискаш острие,
жертвата не плаче, а плаче палача.
Припев:
Защото Господ е мъж и реши изведнъж,
че е забравил мен.
Мисълта си задръж,
след сълзи наведнъж идва щастие.
Защото Господ не си,
ще си плащаш и ти всички грехове.
Щом са в мъжки очи,
от сълзите боли двойно повече. х3