Тя е тук, тя не бърза,
чака да се уморя
и да спра да те търся,
и да ме намери тя...
Тя се смее и казва,
че измислям те сам
и че знам, че е права,
и че ще се предам...
ПРИПЕВ:
Но как на друга да дам това,
което искам на теб да дам?!
Как да вземе тя всичко, което
мога само на теб да дам?!
Тя е тук, тя не бърза,
тя не вярва в любовта,
чака да ме убиеш,
после да се съживя,
след което да каже,
че съм сляп или луд
да не виждам, че тя е
само истинска тук.
ПРИПЕВ:
Но как на друга да дам това,
което искам на теб да дам?!
Как да вземе тя всичко, което
мога само на теб да дам?!
Ти
не искаш нищо,
ти
й даваш всичко ли?!
Нищо в мен
не е за нея,
а е само за теб!
ПРИПЕВ:
И как на друга да дам това,
което искам на теб да дам?!
Как да вземе тя всичко, което
мога само на теб да дам?!
Но как на друга да дам това,
което искам на теб да дам?!
Как да вземе тя всичко, което
мога само на теб да дам?!