Софи МариноваСветица И Грешница

Светица и грешница
Колко мъже
се спираха на моя праг,
колко мечти
отлитаха с последен влак,
колко печал
и колко смях ме следваха.
Колко сълзи
и колко мъка пресуших,
колко любов
докрай раздадох, не
спестих
и колко преживях,
съзиждах и рушах
и в Рая бях и в ада аз горях.
Светица и грешница,
и женствена и силна,
безпътна и праведна.
Светица и грешница,
измамна и вярна,
разпъната на кръст и
преродена пак
прашинка от тази вселена.
Моят ден -
Радост и тревога.
Моят път -
стръмен път към Бога бе,
разлюбвана, обичана,
желана и отричана -
жена, просто жена.
Моят свят -
малък и огромен.
Моят сън -
и мечта и спомен бе,
и сянка, и видение,
и чудо и знамение,
различна всеки път, като
живота.