Should've known better
Now I miss you, like Sahara miss the rain
Changing like the weather
Maybe it's true
Maybe you're not gonna change
I feel like you have two homes
Yet I feel you are homeless
Where we live I feel like a stranger,
When you home I feel even stranger
I live in no man's land
With no way home like you don't understand
Cuz you so here, you so there, not really anywhere...
She said...
Should've known better
Now I miss you, like Sahara miss the rain
Changing like the weather
Maybe it's true
Maybe you're not gonna change
Feels like I'm always
Living out of my suitcase
What about all the years in between
Just trying to find my place
I live in no man's land
With no way home like you don't understand
Cuz you so here, you so there not really anywhere... She said...
We could've written words on a mountain high
Reminding ourselves to keep climbing, right
Sometimes we have to lose
A part of us to find the truth
Nothing more beautiful than the way
You used to breathe me into your lungs and soul
Sometimes we have to say
I'm sorry I cant stay
Should've known better
Now I miss you, like Sahara miss the rain
Changing like the weather
Maybe it's true
Maybe it's true
Oooh... Should've known better
Now I miss you, like Sahara miss the rain
Changing like the weather
Maybe it's true
Maybe we're not gonna change
Should've known better
Should've known better
Soluna SamayShould've Known Better
Запазете час за йога в Reservation.Studio още днес! Планирайте своето посещение лесно и бързо!
Резервирайте сегаДокладвай видеото
Soluna Samay - Should've Known Better Текст
Докладвай текста
Soluna Samay - Should've Known Better Превод
Трябваше да се сетя по-рано,
Сега ми липсваш, както дъжда липсва на Сахара.
Променлив си като времето,
Може би е истина,
Може би никога няма да се промениш.
Имам чувството, че имаш няколко домове,
И въпреки това, усещам, че си бездомен.
Там, където живеем се чувствам като непозната,
А когато си вкъщи се чувствам още по-чужда.
Живея в ничия земя
И нямам връщане у дома,
А ти сякаш не разбираш,
Защото си ту тук, ту там, а всъщност си никъде.
И тя каза:
Трябваше да се сетя по-рано,
Сега ми липсваш, както дъжда липсва на Сахара.
Променлив си като времето,
Може би е истина,
Може би никога няма да се промениш.
Чувствам се сякаш винаги
Съм живяла живот на път.
Какво се случи през всичките тези години?
Аз просто се опитвам да си намеряя мястото.
Живея в ничия земя
И нямам връщане у дома,
А ти сякаш не разбираш,
Защото си ту тук, ту там, а всъщност си никъде.
И тя каза:
Можехме да напишем думи на върха на планина,
Които да ни напомнят да продължим да се катерим, нали?
Понякога трябва да загубим
Част от себе си, за да открием истината.
Няма нищо по-хубаво от начина,
По който ти ме вдишваше в дробовете и душата си.
Понякога трябва да си кажем:
„Съжалявам, но не мога да остана!”
Трябваше да се сетя по-рано,
Сега ми липсваш, както дъжда липсва на Сахара.
Променлив си като времето,
Може би е истина,
Може би е истина.
.
Трябваше да се сетя по-рано,
Сега ми липсваш, както дъжда липсва на Сахара.
Променлив си като времето,
Може би е истина,
Може би никога няма да се промениш.
Трябваше да се сетя по-рано,
Трябваше да се сетя по-рано.
Докладвай превода Искам превод Добави преводСега ми липсваш, както дъжда липсва на Сахара.
Променлив си като времето,
Може би е истина,
Може би никога няма да се промениш.
Имам чувството, че имаш няколко домове,
И въпреки това, усещам, че си бездомен.
Там, където живеем се чувствам като непозната,
А когато си вкъщи се чувствам още по-чужда.
Живея в ничия земя
И нямам връщане у дома,
А ти сякаш не разбираш,
Защото си ту тук, ту там, а всъщност си никъде.
И тя каза:
Трябваше да се сетя по-рано,
Сега ми липсваш, както дъжда липсва на Сахара.
Променлив си като времето,
Може би е истина,
Може би никога няма да се промениш.
Чувствам се сякаш винаги
Съм живяла живот на път.
Какво се случи през всичките тези години?
Аз просто се опитвам да си намеряя мястото.
Живея в ничия земя
И нямам връщане у дома,
А ти сякаш не разбираш,
Защото си ту тук, ту там, а всъщност си никъде.
И тя каза:
Можехме да напишем думи на върха на планина,
Които да ни напомнят да продължим да се катерим, нали?
Понякога трябва да загубим
Част от себе си, за да открием истината.
Няма нищо по-хубаво от начина,
По който ти ме вдишваше в дробовете и душата си.
Понякога трябва да си кажем:
„Съжалявам, но не мога да остана!”
Трябваше да се сетя по-рано,
Сега ми липсваш, както дъжда липсва на Сахара.
Променлив си като времето,
Може би е истина,
Може би е истина.
.
Трябваше да се сетя по-рано,
Сега ми липсваш, както дъжда липсва на Сахара.
Променлив си като времето,
Може би е истина,
Може би никога няма да се промениш.
Трябваше да се сетя по-рано,
Трябваше да се сетя по-рано.