SoundtrackКакви времена

Стига вече,едва се диша.
Скрит в мойта ниша,пак пиша ли пиша.
Но и там ме притискат,искат всичко,
което изградих до днес,
от деня,когато детето в небето се взираше
и мечтите бяха живи и дните бяха цветни,а не бледо сиви.
Като днес и вчера.
Назад обръщам се,
напред поглеждам в бъдещето и в миналото връщам се.
И хващам се за главата толкова объркан.
Живеем във филм със сценарий изтъркан.
Побъркан режисьор,две-три главни роли.
Милиони статисти и половината сме голи.
Просяк моли милостиня край отрупаните маси.
Лъскави декори,лъскави окраси-
Българийо една си-била си велика.
А днес си просто стока и грешна политика.
Припев:Понякога се питам какво ли щях да правя ако бях роден в нормална страна???Какви времена да стигнем просешка тояга...
Една градина,обсипана с цветя,а във същото време пустиня и дъга.Аномалия-добре де,точно ли тука?
Голям късмет от запад-да ни хвърлят на боклука.
И сцената е празна,културата е сляпа.
Озверяло общество,всеки слага тапа.
Вместо да помагаме на тоя дето драпа,
като гълъби обичаме пейзажа да се цапа.
Мода стара,ретро мода.
За изминалите дни май плаче народа.
Слънцето не свети,както преди,
а ние се мъчим да оставим някакви следи.
Бъдещето е в историята,едва ли ме разбираш.
Та ти вече и пред просяк не спираш.
Как да спреш,като и ние сме такива.
Картината е сива,България не е жива.
Припев:Понякога се питам какво ли щях да правя ако бях роден в нормална страна???Какви времена да стигнем просешка тояга...
Какви времена,каква стана тя?!
Какъв ли щях да съм във нормална страна?
Може би нямаше да плача,може би щях само да пея.
Може би гордо щях да крача,вместо болката да лея.
Може би щях да се пребирам ведър със усмивка.
Може би щях да получа така желаната почивка.
Може би щях да летя,вместо в локвите да газя.
Може би щях да градя,вместо тухлите да пазя.
Може би щях да обичам.
Може би нямаше да мразя.
Може би щях да тичам.
Може би нямаше да лазя.
Може би щях да виждам.
Може би нямаше да страдам.
Може би нямаше да обижам.
Може би нямаше да падам.
Може би щях да имам и да нямах дори.
Може би щях да съм щастлив,макар и без пари.
Може би,но мога само да гадая.
Въпросът ми без отговор остава пак накрая.