Един човек върви зад мен.
Обръщам се, а няма никой.
И така - всеки ден.
Прониква в мене и пониква.
От гърлото ми глупаво наднича.
Обича ме. Флиртува с моите очи.
От зъбите ми си тъкми усмивка.
С моят глас мълчи - свенливко.
Усещам скелета му грапав,
заплетен между мойте стави.
Мъча се да го отпратя - не става.
Отдавна в тялото ми се засели.
Без да пита връхлетя.
Нахълта целият.
Сега.
Наконтен със пижама на цветя,
Събужда се и ляга в мен.
И така - всеки ден.
Аз ли съм или не съм.