Стен и TaniChka и IskyПриказка за любовта

1. Sten:
Започвам тема за момче и момиче.
Тя е прекрасна като бяло птиче.
Той и викаше,
че е по-сладка и от мириса на кокиче.
Спомням си, когато ходеха във гората,
седяха на пейка под луната.
Даваше ѝ сърцето си.
Сваляше всичките звезди на земята.
Всеки ден ходеше до тях,
без значение дали е ден или мрак.
Не е богат, за това вървеше на крак,
но нейната обич означаваше за него целия свят.
Искаше да бъдат диви и щастливи,
за това връзката им продължи със години.
Никой не очакваше, че имат толкова много сили.
Дойде ден, ожениха се.
Имаха две деца.
Нямаха много хубава съдба,
но любовта им беше по-слина и от скала.
Имаха къщичка на края на града-
малка, спретната, направо красота.
Децата им играеха на полянката.
Нищо не им трябваше за сега.
Живота им беше просто истинска приказна мечта.
Припев, Таничка:
Зная приказка една, приказка за любовта.
Аз и ти завинаги, това е нашата съдба.
Всеки ден по теб изграрям.
"Обичам те!" ще го повтарям.
Обичай ме, както аз обичам те
и заедно ще продължим напред.
2. Isky:
Като ягоди са сочни твоите устни,
като ягоди те са толкова вскусни.
Нашата любов със теб е съвършенна
и чувствам,
че ще се разтопя щом само те погледна.
Сякаш всичко е вълшебство
и сме създадени един за друг още от детство.
Искам тази приказка да е без край!
Две сърца вплетени, две тела вплетени,
събрани две съдби.
Ти си като принцесата на моя първи бал,
че толкова до мен си близо не бях го осъзнал.
От както ти си с мен
на сън явяваш ми се само ти.
Събуждам се, отново си в прегръдките ми.
Не мога да повярвам,
чувствам се толкова щастлив.
За мен света, със теб, е толкова красив.
И зная, че и някой ден, когато отида на небето,
ти пак ще ми бъдеш във сърцето.
Припев, Таничка:
Зная приказка една, приказка за любовта.
Аз и ти завинаги, това е нашата съдба.
Всеки ден по теб изграрям.
"Обичам те!" ще го повтарям.
Обичай ме, както аз обичам те
и заедно ще продължим напред.