СтенлиЯрост

К1:
Синьо мътен здрач, тъжен детски плач,
Спомен от бръснач - пускат корен в мене от страх.
Сгърчени лица, пръснати сърца,
Ледени слънца - пак горят червени от страх.
Пре:
Светва пак огнен знак.
К2:
Със гръбнак превит, на кравайче свит,
С куки в джоба свит - винаги последен аз бях.
Не, не искам пак, като стар глупак,
с другите във крак да вървя наведен от страх.
Пре:
П:
Зрее, ярост зрее,
Като зъл сатир надига в мен болезнен смях.
Пее, някой пее,
Страшна песен се душила в планини от грях във мен.
К3:
Сгънат на юмрук ще вървя напук
всеки стон и звук ще преглътна бледен от гняв.
Аз съм хвърлен зар, техният кошмар,
Тип намръщен звяр, грозен, зъл и леден от гняв.
Пре:
П:
Бр:
Черни мисли дебенат да им се предам,
Черна съвест непотребна спи от срам,
Сто очи във мрака яростно блестят,
Искам сън да дойде, няма го сънят,
Пак съм лък опънат с нерви във юмрук,
В омагьосан кръг въртя се като луд,
Да прогоня искам всичко гадно, сиво,
С нокти късам от плътта си жива.
П: