Стоян Георгиев КръстевЗлати Димитър думаше

Злати Димитър думаше:
- Димитре торлачанино,
чу ли Димитре разбра ли,
че Станка писмо изпраща,
Станка ми поп Николова.
Писмото пише нарежда:

- Добруджа калъч посекли,
Добруджа везир Козлуджа!
Че кой я кардаш посякъл?!
Султана пандаклийския,
Шибил Бей и Кара Мустафа
- все турци, все ямадчии!
Голям са золум сторили -
старите хора колели,
младите роби робели,
децата под крак тъпчели!
От дето кардаш минели,
сичките села горели!
Заран Алманлий ще влязат
Алманлий село голямо,
с петстотин къщи Български.
Станка ни пише в писмото,
ако ни пътя за три дни,
за един ден да го вземеме,
за един ден ама до пладне,
селото да си завардим!
Димитър Златьо продума:
- Златьо ле канадчернино,
да не е нещо измама?
Злати Димитър пак дума:
- Станкиното писмо познавам,
вземи го кардаш - прочети.
Тогаз Димитър повярва,
Димитър Калъчлията,
и си на Златьо продума:
- Събирай Златьо момчета
момчете все неженени.
Най-напред Златьо повикай,
Стар Бойчо - стара войвода,
с негови девет момчета.
А че го Златьо послуша,
възседна сива атъна,
и си момчета събира.
Че ги Димитър поведе,
към това село Алманлий.
Като си село наближи,
Димитър дума момчета:
- Постойте тук почакайте,
аз сам в Алманлий ще вляза.
Че си кончето препусна,
то вдигна мъгли и прахове.
Тез турци тез ямаджии,
таман си село посекли
и си ямата деляха
Султанът дума-продума:
- Бре ой ви вазе агалар
що са тез мъгли и прахове
Де ни е холан Димитър,
Димитър калъчлията?!
Два пъти стана ни гони,
ако сега ни настигне,
къс по къс ще ни направи!
Хукнали турци да бягат,
към пуста дели Камчия.
Димитър в селу отива,
три пъти селу кръстоса,
жива си душа не найде,
че у Станкини отиде.
Станка на порти седеше,
кървави сълзи плачеше:
- Я ела Байно погледни,
във наще изби дълбоки,
да видиш чудо голямо!
Кога Димитър погледна,
до прага пълно със кърви!
Че той се много ядоса,
и се назаде повърна,
и на момчета продума:
- Давайте братя да вървим,
до един да ги изтребим!
Че си конете пуснаха,
на път татари стигнаха,
татари каръм черкези.
Триста талиги караха,
най-подир върви кучийка.
Димитър дума татари:
с какво е пълна кучийка?
Татари думат Димитър:
- Кучийка е пълна със злато.
Димитър вяра не хваща,
че си калъча изтегли,
и си кучийка удари,
кучийка на две направи.
Какво да види Димитър,
- едно ми младо момиче,
момиче бяло българче.
Много са Димитър ядоса,
а че си коня обседна,
и го на мома подаде,
и си на мома продума:
- Настрани коня да държиш,
да не се казъм уплашиш.
И на другари продума:
- Що стоим братя, що търпим,
до един да ги изтребим!
Че се с калъча завъртя,
всички татари избива.
Че си конете пуснаха,
по път си султан стигнаха.
Димитър дума султана:
- Султано, султан ефенди,
я постой холан да кажеш,
какъв си золум направил?!
Султанът дума Димитър:
- Ако ми живот харижеш,
хазната ще ти подаря,
хазната пълна със злато.
Димитър дума султана:
- Султано, султан ефенди
малко ти е тебе хазната!

Не стига да си заплатиш,
на десет села мъжете,
мъжете още жените,
жените още децата!
Че си калъча изтегли
и му главата отряза!