Strest и LiunikaМоре От ЛЪжи

Живота ми е хаотичен сън сабуди ме!
Ада е под мене падна ли извади ме!
Истина ми е незапален огън запали ме!
Направя ли грешки за добро накажи ме!
Истината за душата ми е като диамант!
Истината пред нея не важи никой интригант!
Съдбата ми е начертана във самота!
И точно за това душата ми е празнота!
Микрофона включен,във лабиринта съм заключен!
Гласа ми е измъчен,вида ми не е изтънчен!
Но не се предавам,напреде продължавам!
Ходовете сам решават,и напреде аз оптлавам!
Във морето от лъжи,неспират да валят сълзи!
От всички казани лъжи,всички ни боли!
Стрийт Лайф страдаме,но долу не падаме!
Решаваме продължаваме,във лирическа копа изпадаме!
болката която всички понасяме
пламакът на живота бано гасне ни
господа си замина дявола ни управлява
всеки наш ход той решава
ние сме поети затворени в клетки
но не ни движат като марионетки
спомените от годините връщат се отново
и това ме кара напред да продължавам соло
не чакам на готово и не мисля да го правя
живота ме прецака малко по малко ме закопава
почти съм във гроба но потъвъм и към ада
дори и дявола кам мене няма пощада
а думите са тежки изразяват свободата
кога ще се изправя и ще стъпя на краката
искам да погледна истината във очите
искам някак си да си збъдна мичтите
а времето минава хубав спомен още няма
има ли начин да се върна във рая
но не съм бил там и явно няма да бъда
подяволитее това е гришната присъда
Живота магистрала незнаем къде свършва!
Но все някъде правата отсечка се прекършва!
ХА кучета сме без порода,патуваме към гроба!
Поставяме основа но във нея се образува отрова!
Живот на лента,ще изпуснеме момента!
Омразата ни разяжда на степен ЕНТА!
Ръжда хваща всяка изречена лъжа във миналото!
Във сива панелка се сещам за изминалото
Лирически озлобени,копелета за смени!
От тъпият живот отдавна уморени!
Някакси засмени,от себе си защитени!
Думата злоба ни прави уязвими!
Живеем като на карта и ние я чертаем!
Надявам се разбираш че последствата ше траем!
Какво става,защо всичко се преебава!
Как да успеем? всичко зе разрушава!
Основите рухват,но лирически успяваме!
Какво и да стане знай не се предаваме!
Рапираме през изминалите години!
Във рапа сме като във беленици ходини!
И пускаме рими,и давай говори ми покажи ми!
Колко струвам за тебе,момента на прозрение дойде бе!
Времето ще спре,земята неспира ме тресе!
Бийта спира и ме обгръщат ветрове!
И нищо не спечелих но себе си останах!
Кинта не изкарах но честният път хванах!
И застанах гордно пред стената на честа!
Майната ви копелета имам си я лоялноста
И последни думи кажи ми кво да изръса!
Във рая ли да бъда или във ада името си да мърса!
Няма значение ще прекърша страховете като клизма