LiunikaВътрешна мисъл

Животът напрвед върви, но не се връща,
миналото си остава, то ни обгръща.
Споменът от любовта се изпари,
истински ли беше моля те кажи.
И кажи ми как напред, мамка му, да продължа,
кажи ми как да видя правилният път, как?
Обладан от различни мисли и случки,
да видя рая - не знам дали ще се получи.
Говорех за рая, а той дали съществува,
говоря за приятели, а пред мене всеки се надува.
А любовта е просто тъжна приказка
със много драми, но болката е истинска.
Гледам огледалото, но виждам празнина,
просто силует в гъстата мъгла.
Душата наранена, а сърцето ти мълви:
"Моля те, Господи, за греховете ми прости!"
А болката те изгаря, нали?
Съжалявам за стореното, ще ми простиш ли?
Моля те погледни ми пак в очите,
спомняш ли си нас, спомняш ли си дните?
Искаш ли времето да се върне,
старата мечта в реалност да се превърне?
Кошмарите да спрат и ти да се събудиш,
на Господа или дявола ще се подчиниш?
Без да спираш бродиш в тъмнината,
стиснал ножа и със спомените в главата.
Вътрешни мисли и несбъднати мечти,
привлечете дявола, уби те почти.
А във живота на всеки нещо липсва,
макар отмъщението тъгата да подтиска.
Макар снимките спомените да ти връщат,
тъмнина и самота отново те обръщат.
За всички - загубили свои роднини,
или просто за тези, коита са на ръба на живота си.