StudentaAnnuit Coeptis

Припев:
С много гняв и гордост аз издигам своята глава
... Везувио ме следва и със мене края на света (х2)
Аз започнах, ще завърша, мрачна къща, гнила круша
Празен джоб във пълна гуша, дребен сноп зарил кауша(х2)
Куп чудовища се пръскат на Централни гробища
Стария Помпей познава техните леговища
Под санктуариото се влачат влажните туловища
През кладите преминах, бяха калните кръстовища
Блестят огромни дворища, но сухи без становища
Преядох със съкровища и не очаквам помощта
Лолита чакам във нощта, разума на сутринта
Глад и болка, истина, устна или писмена
Крум Борисов е измислен, Жан Вължан добре прелистен
Докато умра ще си с мен, след Пурим и във един ден
Марк Аврелий, Юлий Цезар, кана Тервел, царски жезъл
Златно руно, дом във седем, малък G, престъпник бледен(х2)
(Припев)
След дълъг път ела, в дома ми отдъхни си
Ред чупи огледала, гониш всички мисли
Върховете по крила, дъна остават чисти
Крайници и пълнина, вехти екзорсисти
Нихил е град на същността, добрите егоисти
Мой баща - Шатана, културни фетишисти
Притежавам силата, явява се чрез мисли
Шегор Вечем, жилата, красиви екстремисти
Аз раздавам, оправдавам и отстъпвам без да падам