Загледал е млад Делия, загледал е малка мома,
на чарши порти застлала, жално бе да я подминеш.
Най що жално да събуди, че си седнал до момата.
Стреснала са малка мома, стреснала са, събудила,
застреля го черни очи, завърза го с буйна коса.
Прегърна го с бели ръце, целуна го с медна уста.
Да се чуди млад Делия, от де дойде тая хубост,
от де дойде тая хубост, да разпали клето сърце.