Малка мома Елена с изгрева стана, песен запя,
китна и пременена, стомната грабна и за вода.
А на път я срещна севда гореща, либе Иван
и на сърце му легна, той на Елена даде нишан.
Припев:
Лено мамино, хей, цвете непогалено, брей,
с очи на сърна и с устни медовина.
Лено мамино, хей, още си недадено, брей,
да те водя у нас, сватба ще ни вдигнат завчас.
Малка мома Елена, прелест неземна, чу го това
и забрави, изглежда, не е на среща, а за вода.
Либе щом я погледна как го погледна и онемя,
и калпака му падна колко е арна тая мома.
Припев:(x2)