Лутам се, лутам се, мираж ли си ти, къде да те търсят мойте очи?
Лутам се, лутам, заблуда си ти, дали да повярвам на твойте лъжи?(х2)
Моят номер е да вбесявам, да си връщам, да разигравам,
моят номер е да използвам без да ми е жал.
Моят номер е да си тръгна, после никога да не звънна,
хладно като лед е сърцето в мене заради лъжци точно като тебе.
Зная как те влече, ти си лошо момче, да говориш лъжи без да ти тежи,
но и мен ме влече да си лошо момче, да си непредвидим, сладко непоносим.
Зная как те влече, ти си лошо момче, идеален си ми, просто ме вземи,
само как ме влече че си лошо момче, просто ти замълчи, бъди прекрасен и мълчи.
А на каква смешна цена продадох теб и любовта, какво сърце бие в мен, да му платя ли за да спре?
А на каква смешна цена продадох теб и любовта.
Сега не плача, нали съм силна, сега ми плащат да се усмихвам,
а на каква смешна цена продадох теб и любовта, какво сърце бие в мен, ето плащам му, нека спре.
Имаш ли приятели? За тебе колко хора ги боли?
Не е ли много беден на любов богатият ти начин на живот?
Имаш ли приятели? Не се замисляш, за да не боли,
пари пилееш с огромна лекота, а всъщност си купуваш самота.
Убий ме, мрази ме и жива изгори ме,
безумно ме ревнувай, от яд до кръв целувай.
Убий ме, мрази ме и жива изгори ме,
стани жесток от мъка, да видя че ти пука.
Непокорни сме аз и ти, ала душите ни пак са сами,
непокорни сме аз и ти, ала боли ни, защо боли.(x2)
А онази да се мрази, не те опази, да си с мене ти избра,
а онази нека да се мрази, тебе как да те обича не разбра.(x2)
За доброто старо време нека се напием с тебе,
кръчмата да се учуди че сме още страшно луди.
Ах, доброто старо време, как умирах да съм с тебе,
всичко мое съжалява че изпуснах те тогава.
За теб ще съм прогнозата, за миг неповторим,
за теб ще бъда дозата от як адреналин.(x2)