Tlay и 4pkНепознати

Дяволът ме дърпа
бавно към тялото ти.
Не чух кога си тръгна,
с тебе сме непознати.
Светът голям е необятен и разстлан,
а мечтите ми събират се в едничка детска длан.
Отлитат с годините, променят се една след друга,
едните с поука, а другите са просто блян.
За решенията грешни често нося срам,
но сметнали, че днес е рано утре ще съм много стар.
Мислите са сила-враг, жена с опасен чар.
Да се излъжа сам е лесно - да повярвам е капан.
И преди да отлети аз ще се огледам в нея,
ще я искам ще я мразя пак до първата неделя.
Дяволът ме дърпа близо към нейната постеля,
там където сутринта само завивки ще намеря.
Ще се отпусна, забравя...просто непознати.
Искам само да избягам, тъй че нещо пожелай си,
шепа падащи звезди, загасям светлината,
колко сладко е това да си си легнал до лъжата.
Ще избягам надалече,
Може би за кратка вечер
Нека само надалече
Тази вечер отведеш ме. /2/
Пиша...и не просто пиша а чувствам,
нещо което ти липсва и в тебе е пусто.
Държиш телефона по объркана от дете
и двамата обичаме слънцето, скрити зад перде.
Тик-така, ала времето безшумно е,
не чух кога си тръгна и тая сутрин гузно ми е.
Пореден непознат, и все самотно е до тебе
приятелките си лъжеш, че отдавна не ти дреме.
Не съм спал нормално вече пета вечер,
толкова шишета, течен, сякаш по река съм влечен.
Като вятър нежелано се прокрадва мисълта
и празно място в очите ти превръща се света.
Да бъдеш носен по емоции за мене е присъщо,
разбери, на мое място щеше да го правиш също.
Студа не ме плаши, защото бавно се привиква
с него плаши ме усмивката ти истинска, колкото него.
Ще избягам надалече,
Може би за кратка вечер
Нека само надалече
Тази вечер отведеш ме. /2/
Дяволът ме дърпа
бавно към тялото ти.
Не чух кога си тръгна,
с тебе сме непознати. /2/
Ще избягам надалече,
Може би за кратка вечер
Нека само надалече
Тази вечер отведеш ме. /2/